История

Български обичаи

Великденски яйца от България

ТРЕТИ МАРТ 1878 година Освобождението на България от турско робство

Една от най-светлите дати в новата българска история

До нея се стига след войната между Русия и Турция от 1877-1878, довела до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на българската държава. Предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите

Културни и природни забележителности

ЧЕРКВА - През 1862 година дядо Филе Докузки започва строителството на черква в село Драгичево. Турските власти са разрешили издигането на храма, но при условие, че половината от нея да бъде в земята, така че като се качи турчинът на коня си, черквата да не е по-висока от него. Градежът на храма "Успение Богородично" приключва през 1866 година, а през 1932 г. черквата е преустроена. С течение на годините свещената сграда започва да рухва, за което помага и свлачището в махала "Старо село" причинено от минаващата там подземна река. То принуждава и

В с.Студена е третото училище в България и дори перничани до 1901 г., преди да започнат да развиват миньорството, са идвали да учат в Студена. Над селото се намира некропол от втори век с 28 гроба и старо селище. Църквата "Св. Георги" е по-стара от Боянската. Запазени са основите на още 12 църкви и заради тях през XV и XVI век са наричали местността Малката Света гора. От крепостта пък войводата Кракра Пернишки задържа 100 дни византийците там, преди да превземат София. Оттам идва и името - сто дена, което впоследствие става Студена.

Паметник на двама жители на Село Драгичево, дали живота си в Отечествената война. Поклон пред светлата им памет!

Александър Боянов Танев - 25.III.1923 - загинал на 22.X.1944 в боевете при Страцин
Саво Асенов Иванов - 23.IV.1923 - загинал на 5.V.1945 в село Сигитец, Унгария

Паметника се намира в Горно Драгичево. А това е линк в интернет с точното му нахождение: http://www.wikimapia.org/beta/#lat=42.6157544&lon=23.1662768&z=18&l=11&m...

Петко ОГОЙСКИ

Беше краят на есента 1962 г., няколко дни след второто ми осъждане по член 81, 83 и 90 от Наказателния закон, “за написване на вражески стихове и афоризми, които са от естество да влошат братските ни взаимоотношения със СССР и обидни за народната власт.”

Най-горното течение на река Струма в древността е обитавано от тракийското племе Агриани. Предполага се, че името Граово произлиза от името на това племе, което означава "хора от полето". Агрианите обичали да групират жилищата си на селца, разположени край реките и потоците, идващи от Витоша и Голо бърдо, сгушени в естествено защитените им склонове. Занимавали се предимно със земеделие и скотовъдство. На агрианите не е било чуждо и изкуството, особено певческото и музиката. Те тачели полумитическия родопски певец Орфей. Като наши предшественици агрианите падат под македонска, римска и византийска власт. Селището Перник и околните села в това число и Драгичево, възникват на важния път, свързващ Сердика и Пауталия, като междуселищни пощенски станции. В реда на тези думи може да се отбележи варовиковата база, изкопана през 1949 година в оброчището на южния край на село Драгичево. надписът, открит там, е на гръцки език в сихотворна форма, посветен на Персефона. През VII век по горното течение на Струма се появили славяните, които се смесили с агрианите. Предполага се, че прилюлинското Драгичево, се е появило като селище през XVII век. През 1683-84 година се споменава за първи път за съществуването му. За първи път е нанесено на карта през 1715 година от Хохщоер. реката, преминаваща през селото се нарича Голобрежка. През времето на турското робство Драгичево е под владение на Ибрахим бей. Смята се, че селото носи името си на Драгия, което означава "добър човек". През вековете названията са се променяли: Драгишчува - 1420; Драгиджува - 1576 г. и Драгичува - 1728 г. В началото селото е имало около 20 къщи, разположени на склона над махала Калиница. И днес местността носи името Старо село. Останки от него има и днес: прагът на някогашното училище, останки от една-две къщи и старата черква с камбанарията, която, въпреки ме е останала без глас, бди от височината над драгичевци. Днешното село е изградено над антично селище: - Антична вила рустика - в новия квартал на селото. При строителството на този квартал се разкриват стени от ломен камък и тухли, споени с хоросанова спойка и архитектурни детайли. Открита е и антична строителна и битова керамика, оброчни плочки и варовикова база. Ограничените размери на площта, заета от античното строителство, както и произхождащите от селото култови паметници дават основание да се предположи, че тук е имало антична вила или светилище. - Антично селище - м. Маниш, около 2.5 км южно от селото, южно на пътя за София, при разклона за село Рударци. На площ от около 10-15 дка са намерено археологически материали от антично селище. Тук са разкривани стени, изградени от ломен камък с хоросанова спойка, изваждани се цели тухли, намирана е много кепрамика и монети. - Античен могилен некропол - м. Връгите, северозападно от селото, по билото на малкото възвишение. Топонимът Връгите разкрива, че някога тук е имало могилен некропол. В миналото тук са разкривани често гробове, които по описанието можем да отнесем към античността. Някои от тях беспорно са били в могилен насип. Могилният некропол е в близост с античните селища от с. Драгичево, синхроничен е с тях и безспорно принадлежи към тях.