История на Драгичево

Най-горното течение на река Струма в древността е обитавано от тракийското племе Агриани. Предполага се, че името Граово произлиза от името на това племе, което означава "хора от полето". Агрианите обичали да групират жилищата си на селца, разположени край реките и потоците, идващи от Витоша и Голо бърдо, сгушени в естествено защитените им склонове. Занимавали се предимно със земеделие и скотовъдство. На агрианите не е било чуждо и изкуството, особено певческото и музиката. Те тачели полумитическия родопски певец Орфей. Като наши предшественици агрианите падат под македонска, римска и византийска власт. Селището Перник и околните села в това число и Драгичево, възникват на важния път, свързващ Сердика и Пауталия, като междуселищни пощенски станции. В реда на тези думи може да се отбележи варовиковата база, изкопана през 1949 година в оброчището на южния край на село Драгичево. надписът, открит там, е на гръцки език в сихотворна форма, посветен на Персефона. През VII век по горното течение на Струма се появили славяните, които се смесили с агрианите. Предполага се, че прилюлинското Драгичево, се е появило като селище през XVII век. През 1683-84 година се споменава за първи път за съществуването му. За първи път е нанесено на карта през 1715 година от Хохщоер. реката, преминаваща през селото се нарича Голобрежка. През времето на турското робство Драгичево е под владение на Ибрахим бей. Смята се, че селото носи името си на Драгия, което означава "добър човек". През вековете названията са се променяли: Драгишчува - 1420; Драгиджува - 1576 г. и Драгичува - 1728 г. В началото селото е имало около 20 къщи, разположени на склона над махала Калиница. И днес местността носи името Старо село. Останки от него има и днес: прагът на някогашното училище, останки от една-две къщи и старата черква с камбанарията, която, въпреки ме е останала без глас, бди от височината над драгичевци. Днешното село е изградено над антично селище: - Антична вила рустика - в новия квартал на селото. При строителството на този квартал се разкриват стени от ломен камък и тухли, споени с хоросанова спойка и архитектурни детайли. Открита е и антична строителна и битова керамика, оброчни плочки и варовикова база. Ограничените размери на площта, заета от античното строителство, както и произхождащите от селото култови паметници дават основание да се предположи, че тук е имало антична вила или светилище. - Антично селище - м. Маниш, около 2.5 км южно от селото, южно на пътя за София, при разклона за село Рударци. На площ от около 10-15 дка са намерено археологически материали от антично селище. Тук са разкривани стени, изградени от ломен камък с хоросанова спойка, изваждани се цели тухли, намирана е много кепрамика и монети. - Античен могилен некропол - м. Връгите, северозападно от селото, по билото на малкото възвишение. Топонимът Връгите разкрива, че някога тук е имало могилен некропол. В миналото тук са разкривани често гробове, които по описанието можем да отнесем към античността. Някои от тях беспорно са били в могилен насип. Могилният некропол е в близост с античните селища от с. Драгичево, синхроничен е с тях и безспорно принадлежи към тях.