Нова община "Южна Витоша" - нека бъде

От статията Кметовете на Рударци най-много ми хареса териториалното разделение от преди 30-40 години, когато Драгичево, Рударци и Кладница са били в една самостоятелна община.

Преди време мислех, че това е нова идея. Да, но най-напред се натъкнах на историческите сведения за болярина на крепостта Градище над Кладница, който е бил владетел на широка област, обхващаща както Кладница, така и Рударци, Мърчаево и дори Владая. После прочетох някъде из хронографията на община Перник, че преди няколко години кметовете на Кладница, Рударци и Драгичево заедно са внесли предложение да бъдат отделени в самостоятелна община, независима от Перник. Бих цитирал и думите от речта на кмета Симеон Павлов по повод празненството за една година от сайта на Рударци, който каза "Рударци, Кладница и Мърчаево винаги са били заедно."

От цитираната статия се разбира, че почти през цялото си съществуване веднага след създаването си през 60те години Рударци е било в една самостоятелна общинска единица със съседните села, чак до началото на демократичните промени.

Логичен избор. Не само териториалната близост на тези населени места води до естественото заключение, че те трябва да са административно обединени, но това главно са общите цели и тенденции в развитието им. Преди всичко те са вилно-туристически район, който го прави много по-различен от индустриалния антипод, какъвто е град Перник. Връзката с планината, съдържа и едни особено чуствителни за местните теми за екологичната чистота, за опазването на ресурсите, за влиянието на планината върху живота на хората и обратното. Изключително добра аналогия е община "Витоша" в София, която обединява всички софийски квартали и села, които обграждат планината. Това е много добро административно решение. Тук би било уместно ако една община се учреди тук, то тя да се нарича Южна Витоша, пак по аналогия.

Има и една друга аномалия. Мърчаево е в към Софийска област. Кога и как е рашено това, можем да проверим, но тук важното е това, че на всеки мога да покажа тази една крачка, чрез която мога да премина от Рударци в Мърчаево и съответно от Перник в София. От едната и другата страна важат общо взето различни принципи на административно управление. Уви! На картата Мърчаево като клин се в пива между Рударци и Драгичево и няма никаква логика да се води в различна община. Само за малко пак ще се върна в древността по повод на това дали София или Перник са Големите административни "майки" на Южна Витоша. По-скоро в исторически план, през турското робство, тукашните села са се водели към Софийския паша. А в по-древен аспект, местните тук са били от племенната група Серди, от чието име идва древното име на столицата ни - Сердика.

Общото население на Кладница, Рударци, Мърчаево и Драгичево взети заедно към настоящия момент е малко над 5 000 души. Освен това, обаче, през летния период само в Рударци има над 12 000 души, според кмета Симеон Павлов. Заедно с останалите населени места тези прийждащи временни жители и местните през лятото са общо над 20 000 души. Нека кажем и за неизброимите десетки хиляди туристи които преминават от тук. Тома Белев, директор на Природен парк Витоша, бе публикувал изчисления, че през 2008 година цялата планина Витоша е посетена от над 4 милиона туристи. Грубо погледнато това значи, че в Южна Витоша те следва да са не по-малко от един милион души.

Излишно е със сметки да се доказва колко значимо е това райско място "Южна Витоша". Това за всички е ясно. Но точно популярността му изнася куп проблеми, много по-различни от тези, които има да решава един типичен индустриален град с население над 50 000 души, какъвто е Перник, под чиято шапка е районът.

Един такъв голям проблем, напримар, е начинът за определянето на местния бюджет за селата, който се прави на "калпак местен жител" - без оглед на огомния брой виладжии и туристи. Бюджетните пари въобще не взимат под внимание туристическия профил на района. Тази несправедливост е превърнала тукашните кметовете в "просяци" спрямо общината "майка" - Перник.  Най-пресен пример е как преди два месеца общината отряза пари предвидени за фолклорния фестивал "Витошки напеви" в Кладница, а за сметка на това финансира подобен фестивал на хълма Кракра. Всъщност, ако проследите медийните изяви на един от най-активните кметове на тези села Красимир Трайков от Кладница през последните години, когато е бил мандатът му, ще видите колко често той се е оплаквал от несправедливите решения на "шапката" Перник.

Пътищата, пък, в селата се кърпят "от тук от там" и с пари, които са намерени чрез ловки схеми за проектно финансиране, брагодарение на инициативността на местните. Туристическото трасе към река Матница, например, беше поправено частично не с общински пари, а по проект за трансгранично сътрудничество с Босилеград, финансиран от Евро-съюза. Излиза, че общината-"майка" (Перник), всъщност е по-скоро "мащеха".

Не мислете, че тук говорим само за пари, или че това е някакъв местен шовинизъм. Не, не е! Само помислете какво би било днес, ако община "Южна Витоша" съществуваше:

• Тукашните села щяха да бъдат включени във финансирането с европари по Програмата за развитие на селските райони. Сега са изключени, защото тази програма е само за села в общини с население до 50 000 души. Перник е община с население над 120 000 души. Така тук вече щеше да има няколко къщи за гости, хотели, инфраструктура за селски туризъм, може би автентични етнографски кътове с воденици, няколко биоферми за екологично земеделие, за всичко което идеи местните отдавна имат. Но финансиране няма.
• Земеделската земя и горите между селата и град Перник щяха да бъдат предпазливо отредени за най-правилната дългосрочна функция, която могат да изпълняват. Обратното, към днешна дата в медии съобщават за плановете новият градоустройствен план на Перник да слее града със селата и тези райони да се застроят. Вероятно това ще донесе много доходи и на местните, но нека те да имат право сами да решат дали искат наоколо да има град вместо гора. Същото касае и всяко едно решение на общината за промяна на статута на земите. Тези решения щяха да се взимат от общински съвет, сътоящ се само от общински съветници, избрани от местните.
• Новата община щеше да използва най-оптимално местните данъци и приходите от тях за брагоустрояването на района. Например сериозно би могло да се наблегне на общинските приходи и разходи от туризъм. В района има планински, балнео, религиозен, културен, екстремен, ловен и риболовен туризъм - само морски нямаме. Това обуславя сериозни данъчни постъпления при умелото управление на ставките и разходване на средствата.
• Колекторният канал за питейна вода, отвеждащ Владайските, Мърчаевските и Рударските Витошки води до язовир Студена щеше да бъде коректно отразен в градуострайствения план. Нямаше да има пропуски както е сега, на което съвсем наскоро кметът на Рударци Симеон Павлов обърна сериозно внимание с писмо до Столичната община.
• Хижа селимица щеше да е една от най-приветливите и гостоприемни обители в планината и щеше да е гордост за цялата местност. А не както е сега, от години за стопанин на хижата е "уреден наш човек" - с арогантно, недружелюбно и печелбарско отношение покварява идеята за хижата като място за приютяване и топлина (и в буквалния и в преносния смисъл) на екскурзиантите. А общината в Перник вдигна ръце от проблема като отваря процедура за концесия - т.е. някой друг да се занимава. Вместо това една местна община, ценяща туристическите ресурси на своята планина и приоритетите, си щеше да управлява туристическите обекти поверени и от държавата повече от успешно, без да е нужно да абдикира от отговорността си и с помощта на сериозен граждански контрол.
• В района щеше да има развита хотелска и почивна база, както и десетки квартири за наемане от туристи. По ирония на съдбата към настоящия момент в туристическата "перла" Южна Витоша има само три места с възможност за нощувки - и трите са под крилото на държавата: Общинската почивна станция на община Перник в Рударци, Хижа Селимица, която се стопанисва също от Община Перник и почивната база в дивечовото стопанство "Студена". В момента ако искате да наемете квартира в района е почти невъзможно - защото няма. Жалко. Да си кажем честно - туризмът не е приоритет на община Перник.

Могат да бъдат изброени много други примери и то не само ако бъдат питани кметовете на селата, но и всеки местен сам може да се сети за такива. Само че съществува и въпросът:

Може ли наистина да има нова община на Южно-Витошките села?

Аз мисля, че да! Наистина, всеки лекомислено би казал, че това е изключително трудна задача, въвличаща редица законодателни промени, отчитаща стотици интереси, сблъскваща се с десетки лобита. Вярно, но от другата страна са няколко десетки хиляди местни постоянно и временно пребиваващи жители, над милион туристи и много сериозно лоби от съпричастни бизнесмени и политици. И не напоследно място - будни, борбени и активни кметове на Витошките села.

И понеже споменахме мръсната дума "политици" която след всеки едни избори се надяваме да се изчисти и след това да звучи гордо, то тук е мястото да припомня за политическото лоби на Южна Витоша. Това са поне двама депутати - живеещият в Рударци - Димитър Колев от РЗС и живеещият в Кладница от 10 години млад перспективен кадър на ГЕРБ, т.е. на управляващата партия - Владислав Димитров. Последният е и член на Комисията по регионална политика и местно самоуправление към Народното събрание, което в случая е особено важно. Именно той има най-голям шанс да започне своето присъствие в политиката с нещо наистина значимо и голямо - административното обединяване на Южна Витоша.

Известният възрожденец Спас Бурнов от Мърчаево специално ходил до Цариград при султана преди 170 години, за да моли за разрешение да се възобнови манастира "Свети Никола" над Кладница. Получил разрешението, събрал свои пари плюс дарения от местните и построил храма. Накрая платил с живота си, тъй като направил това против интересите на пашата и по този начин му объркал сметките. Това е пример за ценностите, които местните кореняци имат и за които са готови да се борят. Дълеч съм от мисълта, че един такъв общностен въпрос като административното обединение на Южна Витоша, е чак толкова значим, че да предизвика кръвопролития, но във всички случаи смятам, че от него зависи благосъстоянието на всички нас, които сме избрали да живеем тук. И си струва да настояваме за тази кауза.